Френски макарони

Тези фини слепени сладки имат много дълга история. Спорен е въпросът от къде точно произлизат Италия, Франция или пък Персия? Именно персите пренасят бадемите в Италия през Сицилия. Има много теории и за произхода на името (от гръцката makaria - ритуална погребална сладка, или от италианската диалектна maccare – счуквам, или от венецианската macarone - фино тесто. По начало те били най обикновени бадемови сладки, докато някъде през 1830-те в Париж сладкарят Пиер Дефонтен е решил да съедини две сладки в една с шоколадов ганаш, марципан или конфитюр. Така се появявил "le macaron Рarisien". 

Останала съм с впечатлението, че макароните са страшилището на всички сладкари, които творят у дома си. Провалите, от които повечето се притесняваме първият път - да не се напукат отгоре,да не останат без "крачета", да не се отлепят... е изпълних ги всичките. В пространството е пълно с видеа и статии, със съвети, тайни и магии за успешно изпичане на макарони. Според мен не трябва приготвянето им да се превръща в наказание, а да се ограничи притока на информация и да се спазват основните инструкции, както при всяка друга рецепта. 

Вкусът е чудесен, но нямат вид на какъвто и да е макарон-особено френски. За втория опит се придържах към същата рецепта, по която претърпях неуспех :                                      100гр. белтъци(белтъците от 3 яйца) 

110 гр. бадемово брашно

200 гр. пудра захар 

40 гр. захар 

Щипка сол                                                       Бях сигурна, че проблема е или в техниката, или в изпичането. Предвидливо се бях заредила със смлени бланширани бадеми от Лидл(нови са в асортимента). Една идея по-едри са от бадемовото брашно и доста по-евтини. Решението е допълнително смилане в чопъра и пресяване. 

И така...първата стъпка е пресяването на сухите съставки в обща купа. 

Пудрата захар трябва също да се пресява, не е кой знае каква загуба на време и ще е сигурно, че в изделието ще попадне само пудрата. 

В 90% от статиите, които изчетох пише, че белтъците трябва да са престояли 2-3 дни в хладилник, преди да се пристъпи към действие.                      

Аз не спазих тази инструкция и въпреки това постигнах желания резултат. След като ги разделих от жълтъците, ги оставих на стайна температура около 2 часа.       Белтъците се разбиват на сняг с щипка сол в идеално суха купа. След това се добавя кристалната захар и разбиването продължава 8-10 минути. Сместа трябва да е лъскава, с твърди връхчета.

Когато е постигната точната консистенция, по желание се добавя боята и се разбърква, за да се оцвети добре. 

Следва разбъркването на сухите съставки с белтъците. Това се извършва с шпатула, при постепенно прибавяне на брашното и пудрата захар към белтъчната смес, като се загребва от стените на купата към центъра. 

Това действие се повтаря около 60 пъти, когато сместа е добре разбъркана с нея трябва да можем да оформим "8".

Сместа се прехвърля в пош и се шприцоват еднакви по размер кръгчета - с диаметър около 3см. върху хартия за печене като се спазва разстояние от 2см. между тях. 

Тавите се почукват в плота няколко пъти, докато излезе въздуха.          Последните стъпки са да се оставят за 40 минути, за да изсъхнат и при допир с пръст, да се усеща коричка и фурната да се загре на 115-120°С.

Пекат се 20-23 минути изваждат се и се оставят да се охладят, ореди да се слепят с крем по желание. 

Аз слепих тези с маскарпоне, без да добавям захар и прибавих малинки за естествен аромат и за да се балансира сладостта. Черупките сами по себе си са доста сладки и за да не става неприятно, крема трябва да има по-неутрален вкус. 

И така, няма тайни или невероятна техника...