~Цветница~

Цветница е подвижен празник, който се чества в неделята след Лазаровден и една седмица преди Великден. Ден на цветята, младостта и зараждащия се живот. В някои краища на България празникът се нарича още Връбница, Цветна Неделя, Вая и Куклинден, но навсякъде е посветен на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с лаврови и маслинови клонки. Какви са традициите и обичаите на Цветница?

На Цветница в църковните храмове се отслужват богослужения, които започват още във вечерта на Лазаровден.

През деня вярващите берат върбови клонки, символизиращи палмовите, с които е бил посрещнат Божият син, откъдето идва и едно от другите имена на празника - Връбница. Те се освещават заедно с пролетните цветя с помощта на специални молитви.

Когато богослужението приключи, всеки взима от осветените върбови клонки и цветя, за да ги отнесе вкъщи за здраве. По традиция клонка от върбата се поставя пред иконата, за да пази дома от всякакви злини. От останалата част се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от уроки чак до разпукването на следващата пролет. Символиката на празника, който се чества от IV век, се е запазила до днес, а молитвите са отправени към Божия син с надеждата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи. Привечер на Цветница момите и ергените за последен път играят лазарското хоро.

Защо точно върбови клонки? Защото върбата се пробужда първа от зимния си сън, а нейните клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат Исус Христос в Йерусалим, според преданията, яздейки магаре.

В някои части на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им донесат нещо, поради което се извършват и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, носейки върбови клонки, кадилница вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си хора, след което забучват върбовите клонки до надгробните плочи, а с царевичните стъбла запалват огън.

Страстната седмица започва от понеделника след Цветница, когато са Христовите дни на страдания преди неговото Възкресение.

На Цветница имен ден празнуват всички с имена на цветя и техните производни. 
Цветница е първият ден след големия пост, на който можем да хапнем риба. Освен рибата обаче, всички останали ястия църквата повелява да бъдат постни – салата от пресни зеленчуци, картофи, ориз, фасул, яхния от стар боб или пък пълнени постни чушки. На почит на този ден са зелениите – коприва, лапад, спанак, с които може да приготвите чудни супи и яхнии. Не бива да се слагат мазни ястия, защото постите все още продължават. Дори и рибата, която ще приготвите за празника, нека не е много мазна, а по-суха и задължително печена. За десерт е добре да сложите пресни плодове или пък домашно приготвени сладкиши, но без яйца или мляко.